РАЗКАЗИ ЗА ИЗКУШЕНИ ЧИТАТЕЛИ - от проф. Огнян Сапарев

Предговор към книгата "Разкази за двама"

http://www.helikon.bg/index.php?act=books&do=detailed&id=700083


Не съм голям привърженик на предговорите към книги на млади автори - по няколко причини, които всеки от вас може веднага да изброи. Но този случай е по-различен. Защото тези къси разкази (наистина много къси) са доста необичайни за българската литературна практика. И не просто като жанров коктейл, а като естетическо предизвикателство към читателите.
Тези кратки разказчета, тези "игри на перото" могат да сепнат всеки разглезен от популярни четива ленивец. Защото изискват по-внимателно четене и по-изкушена литературна чувствителност. Това е дръзка смес от гротеска и лирическа импресия; това е проза изповедна и игрова, наивна и направена, фейлетонна и параболична... Изобщо - литературно изкушена и подчертано градска. Тя прави шокиращи смислови скокове с помощта на буквализирани метафори и алегории; осъществява впечатляваща комбинация на ниски битови детайли и високи фантастични трансформации. И ако в много случаи това е модел от типа "чудото в/на всекидневието", истинският въпрос е в характера на това чудо, което варира в широкия диапазон поетично - фейлетонно - сатирично - гротескно.
Е, добре де, не навсякъде тези конфликтни (и трудно съвместими) съчетания са достатъчно убедителни. Но като цяло книгата е несъмнен успех. Това не са литературни гримаси, това е неочакван, но в някаква степен закономерен литературен експеримент. Защо ли?
Защото зад тези провокативни "литературни игри" наднича (усмихнато и озъбено) съвсем реалният стрес на последните петнайсетина години, когато магмата на демократичното ни ежедневие се изля и застина в невъобразими социокултурни и идеологически конфигурации.
Кратките разкази на Стефан Бонев не само творчески изразяват, но и доста успешно се опитват художествено да овладеят този стрес с помощта на гротесков катарзис, на ироничен оптимизъм; чрез игрова опора в горчиво-сладкия вкус на ежедневието и скептичния български оптимизъм.
Вярвам в литературното бъдеще на автора - ако, разбира се, остане верен на себе си.