КОМШИЯТА

Комшията е почти глух. Оглушал е с годините. Май има и нещо от фронта, някаква граната гръмнала близо до него, и оттогава започнал да недочува.
И понеже е глух, не чува писъка на спирачките от улицата под нас, не чува воя на полицейската сирена, нито пък среднощните пиянски крясъци от ресторанта отсреща. Не чува и продрания лай на кучето в старата къща долу. Не ги чува, но не чува и птичките, които са се заселили в клоните на черешата, и които са точно под прозореца му.
Съседът ми не чува и телевизора си. Постоянно му надува звука, от което мен ме хващат мътните. Иде ми да отида и да му звънна на вратата като на пожар, и да му тегля една нашенска. Все пак цял ден съм бил на работа, трепал съм се. И ми се иска спокойствие поне вкъщи. Но не отивам да му звъня, псувам си го само тихо. Почти наум. За да не ме чуе жената от кухнята. Когато и тя се ядосва на комшията и ме пита защо не отида да му звънна, аз и отговарям, че няма смисъл. Нали миналата година му звънях веднъж, той не си чува и звънеца.
И сега го чувам, докато се въртя в леглото и стискам очи, за да заспя. Какво пак се е разприказвал посред нощ. Нали е глух – не чува дори себе си. И се надвиква с мислите ми, надвиква самотата си, безсънието ли, безсъницата ли… Гласът му е силен и молещ, но неразбираем. Думите му се овалват една в друга, докато стигнат до мен през панела. Не че държа да разбера какво толкова приказва, но така и така не мога да заспя…
Освен че е глух, комшията вече и недовижда. Очите му отслабнали постепенно. Това вече наистина ще да е от годините. И от работата му. Преди да се пенсионира е бил счетоводител. От толкова много взиране в сметките по осем часа на ден, е нормално да останеш без очи. И сега ходи с два чифта очила, наложени едни върху други. И пак не може да види това, което виждам аз. Не вижда как от последния етаж хвърчат найлонови торбички с боклуци, в опит да уцелят отвора на контейнера за отпадъци. Не вижда двете коли, които са се блъснали на кръстовището пред блока ни. Не вижда кръвта по асфалта, нито пък човека който си скубе косите, седнал на бордюра. Но не вижда и птичките, които пеят на клоните пред терасата му, нито сочната блондинка, която се е изтегнала по бански с книжка в ръка на терасата отсреща. Това за блондинката не евярно. Увлякох се нещо. И аз не я виждам. Каква ти блондинка по бански и с книжка посред нощ?
Фантазии!