ТРАМВАЯТ

В този разказ искам да ви запозная с един мой приятел. Моят най - добър и необикновен приятел. Не вярвам някой друг да има такъв. Това е трамваят с номер 129. Не ми казвайте, че няма такъв трамвай. Има! Но той пътува по своя собствена линия и не се пресича от никоя друга. Обикновено се качвам на него, когато имам много работа и не знам откъде да започна. А това ми се случва твърде често. Впрочем той е много общителен трамвай. Когато се качвам, например, винаги ме пита, дали обичам сладко от боровинки. Когато му отговоря утвърдително, той млъква за момент, за да продължи слд малко с нови въпроси.
Моят трамвай обикновено идва на време, но вчера го чаках дълго. Когато дойде, не ми намигна както обикновено с левия си фар, дори не изскърца. Спря тежко, отвори предната си врата и аз се качих. Очаквах както обикновено да ме запита дали обичам сладко от боровинки, но той упорито мълчеше. бях седнал под един перфоратор за билети и разсеяно гледах през прозореца. Накрая не се стърпях и му казах:
- Знаеш ли, аз вече не обичам сладко от боровинки.
- Така ли - сякаш се събуди той - аз също. Впрочем обичам го, но не мога... Разбираш ли, не мога да ям! Сега съм на електрическа диета. Точно шестотин волта постоянно напрежение, нито повече, нито по - малко. Но ти донеси едно бурканче.
- Но нали...
- Ще опитам! Може би... А какъв вкус има?
- На боровинки.
- Мерси!
И се умълча обиден.
- А къде отиваш днес?
- Където ме заведат релсите. Питай тях!
Стар хитрец. Пределно му е ясно, че не знам нито дума от техния съскащ език. Не се обичаме ние с тях. Когато ги пресичам, винаги ме спъват. Веднъж дори паднах и си разбих носа.
- Перфорирай си билет! - озъби се моят приятел. Можете ли да си представите озъбен трамвай. И двата знаем, че по тази линия контрольори не минават, но не исках да го дразня повече. Той явно имаше някакви проблеми. извадих от джоба си смачкан билет и го продупчих.
- Днес нещо не си във форма. Да не би да ти е ниско напрежението.
- Ами, всичко е наред. Точно шестотин волта - постоянно напрежение. Нищо ми няма. Но всичко това вече ми омръзна. Все тези релси и спирки. Скучно е!
- Но нали аз съм тук!
- Ти ли? Ти си човек. Искам нещо по - друго. Например да отида на море. Но казват, че солената вода била вредна за желязото. Може би ще е по - добре да отида на кино. Аз много обичам да гледам филми.
- Колко пъти си бил на кино?
- Николко. Не са прокарали релси в кината. Искам да гледам любовни филми.
- Любовни? Ти обичал ли си?
- Да, винаги. А мене никога не са ме обичали.
- Недей така, аз те обичам.
- Ти си човек, а това е друго. Слушай, донеси ми един телевизор!
- Не става. Много ти е високо напрежението. Ще изгори.
Някакъв човек се качи на една от спирките, огледа се и като ме забеляза, попита:
- Извинете! Кой номер е този трамвай?
- 129.
- Тези хора не си оправиха транспорта. - възнегодува той - Всеки ден нещо променят.
Човекът стана и тръгна към вратата.
- Ало, ватмана! Бихте ли спрели. Боже, и ватман няма!
Трамваят спря и отвори вратите. Между другото той е един много добросърдечен трамвай. Човекът слезе едно стъпало и се обърна към мен:
- Днес изглежда всички са полудели. Трамвай без ватман. Това на нищо не прилича.
Моят приятел му извести със звън, че трябва да освободи вратата. Човекът слезе мърморейки.
- Омръзнаха ми вече такива. - рече, потегляйки трамваят - Само ми губят времето.
- Ти къде си се разбързал такъв?
- Трябва да мисля, а те ми пречат.
- И аз ли?
- С тебе поне може да се говори. Обичаш ли цветя?
- Защо питаш?
- Веднъж се качи една жена с цял букет. През цялото пътуване им се радваше.Галеше ги и им се усмихваше, а като слезе, ги остави на седалката. Щом като толкова ги харесва, защо се раздели с тях?
- Може би преди това се се разделила с нещо друго - предположих - Или пък ги е оставила за теб!
- Не вярвам, пък и аз не обичам цветя. Представяш ли си, през целия си живот те стоят на едно място, не знаят нищо освен това, което е около тях. А когато ги откъснат, тръгват на път, но вече са мъртви. Какъв е смисълът?
- Не знам, може би се жертват в името на нещо.
Бяхме стигнали до един светофар и чакахме зелено.
- Обичам червения цвят на светофара. И знаеш ли защо? Защото шофьорите го мразят. Все някой трябва да го обича, не е ли така? А жълтия цвят ми е противен. Може би защото и аз съм жълт. Знаеш ли защо трамваите са жълти?
- Защо?
- Защото не са червени.
Стана ми смешно.
- Ти май се смееш!
- А не, така ти се струва! - продължи изповедта си и трамваят - Не ги обичам. Мислят си, че като не ходят по релси, им е позволено всичко. А не си дават сметка, че са по - млади от нас и че са червени, именно защото ние сме жълти.
Вече не издържах и се засмях на глас.
- Смей се, смей се! - рече обидено трамваят и заскърца по някакъв завой.
Остатъкът от пътя премина в мълчание. На последната спирка той спря и въздъхна облекчено:
- Е, аз съм дотук. Чао! И да не забравиш сладкото от боровинки.
После отвори всички врати, пусна ръката си от жицата и... слезе от релсите.